ПРОШКА" Хора от прошки се връщатВанчо на прошки отиваама сърце му се свиваПрошка от мъртви ще искаНа път го срещна случайнобрата на близка роднинаВанчо му прошка поиска и за баща си продума:"Кажи ми, рече, братанче, Прошката как да си вземакато земята не дума и грехът не прощава?От как се татко споминатолкова време изтечепред него аз прегрешил съмнапреко думи изрекох.Напреко и в сърцетоза неговата изгора, за майчицата рожденаБългария разделена,как нея искаше цяла свободна, силна, голяма, аз делях я с други и се от нея отричах.Кажи ми, рече, братанче, Прошката как да си вземакато земята не дума и грехът не прощава?С най-тежки думи изрекох род и родина отрекохсега се връщам виновенот всички прошка да искам.