Стефка Берова и Йордан Марчинков "Поморие " На двайсет километра от Бургассияеше едно градче пред нас,едно градче със себе си заето -Поморие се казваше градчето,което със дискретност всеотдайнаопазваше опасната ни тайна.Там някъде, край рестораната скученпаркирах мотопеда незаключен.Поморие е нашта клетва,почти изречена на глас.Едва на двайсет километраотдалечена от Бургас.И тръгвахме по улички домашни,под слънчев смях и под смокини прашни,вървяхме млади, влюбени, транзитникрай дворчета съвсем любопитни.Под нас любовна тръпнеше скалата -целувка на морето и земята.И чувах на сърцето си синкопа -аз Пейо бях, а аз пък Калиопа.Поморие е нашта клетва,почти изречена на глас.Едва на двайсет километраотдалечена от Бургас.Дали не сбърках, или ти не сбърка -но все по теб умът ми още хвърка.Ти спиш сега, привършила прането,на двайсет километра от градчето.С нокът спомен паметта ми драсва,отдавна мотопедът ми ръждясваи трябва да запалим с теб колата,за да отидем двама при скалата.Поморие е нашта клетва,почти изречена на глас.Едва на двайсет километраотдалечена от Бургас.Поморие е нашта клетва,почти изречена на глас.