ТекстЗа мен отдавна хората говорят,че вечно съм без пукната пара,но аз със всеки съм готов да спорядали това е най-важно на света?!Живея на последния етажв една мансарда точно под звездите,прозорецът е моята вратаи аз вървя към тях и ги разпитвам.Дали след време тука под звездитев прозореца ще има светлина?Дали тогава пак ще слушат "Битълс"и вечните поети ще четат?Дали хазайката ще идва ранос виенска кифла, с каничка кафеи вместо да попита тя за наемаще се усмихне: "Спахте ли добре?"И пак ли ще звучи невероятноза някой, ако някой пак твърди,че имам най-голямото богатствоедин прозорец и безброй звезди.