Музика Росица Кирилова, текст Димитър Ценов, аранжимент Красимир Гюлмезов.СЛЪНЦЕ МОЕОтиват си минути върволица,тъй както чезне листопад завяни твоят смях зърна от огърлицаостана във душата разпилян.И твоята сянка в мислите се тули,а мрака има твоите очи.Градеше ти въздушните си кули,веднъж дори на сън ги изкачи.Градеше ти въздушните си кули,веднъж дори на сън ги изкачи.Припев:Едно сърце за всичко ни останада носи тежкия товар от дни.Не чувахме сърцето си тогава,сега го чуваме без да тупти.Знам, слънце мое, че мига ни граби,усмивките отнася вечността.Сърцата слънце мое, най са слаби,щом повече съдържат доброта.Кръжи сега гласа ти покрай мене,а пък със изворите ти го сля.Изсмислена бе любовта за тебе,но много бърза птица беше тя.И търся любовта ти разпиляна,как се събира натрошен елмаз.Светът - не акордирано пианов тревите с тъжни ноти вика в нас.Светът - не акордирано пианов тревите с тъжни ноти вика в нас.Припев (2)